В трите дни след Еднажден - при всеки изгрев, Слънцето “трепти” в “колебание” - дали “надолу” още да слезе или да се възправи по-високо в небосвода. И ето, след тези три дни - при изгрева си на Коледа, то се устремява нагоре и денят започва да расте, защото Слънцето за все по-дълго се задържа над нас. 

Настъпва нова година, която ще бъде един цялостен нов кръговрат!

Кръговрат, при който Слънцето отново се въздига на небосвода, но заедно с това (още в първите дни на януари) и да се “отдалечава” от нас. 🙂 И така до началото на юни, когато пак ще започне да “слиза” по-надолу и да “идва” все по-близо. 

Християнството свързва 25.12 с раждането на Христос, който, бидейки светлина в мрака - идва, за да ни “сгрее” с любовта и примера си. 
Християнството - това е една чудна приказка, която носи знание - разкрито чрез любов. 

Така погледнато - хората в Христа, не само на Светлината отдават дан, а също на доброто и на любовта. Затова всички Християнски народи се поздравяват с: “Честито Рождество Христово!”

Но има един народ, който носи знания за света, за светлината, за топлината и любовта, отпреди човечеството да приеме чудната приказка за Христос. Този народ, отчита обиколките на Земята около Слънцето, знае за увеличаването на дните, както помни кога те започват да намаляват. И още преди светът да е запленен от чудната приказка за Христа, има своя си, друга приказка, за раждането на “новата” година, за младия Бог. 

В паметта на този народ е на 25.12 да отбелязва, че неговият митичен родоначалник Колад се е сдобил със син на име Болг. От прастари времена и до днес - настъпи ли деня този народ се поздравява с “Честита Коледа!”

Подобно на християнството и в разказа за Колад е вложено знание. Знанието така се пренася в годините. Чрез песни, сказания, чрез шевици, обреди и знаци.

Опитват се да представят думата “Коледа” като “заемка” от Рим и календара на тази империя. Но Рим е твърде “млад”, за да ни бъде учител за онези неща, които определят Всемира. 

На български “Коледа” идва от “склада”, “наклада”, “клада”, “наколадя”…
А всеки българин знае какво значи това. 

То е да ОПРЕДЕЛИШ, да прибереш, да съхраниш, да струпаш, да отделиш по ОПРЕДЕЛЕН начин нещо и да го онагледиш като такова, което е вече било. 

Хилядолетия пренасяме знание, отчитаме времето, паметта и гените си. 
И независимо от превратностите - все ще бъде така. Така, защото го носим с ЕЗИКА си. В речта ни е. В думите. 

Честита Коледа!

Източник на снимката : Интернет