„Ако Райна Княгиня Ви гледа отгоре – плаче от щастие!“ Детска градина №34 превърна двора си в жив урок по родолюбие

Има дни, които не се забравят! Дни, в които историята не се чете от учебник или познавателна книжка – а се живее и преживява! На 29 април 2026 година дворът на Детска градина №34 „Райна Княгиня“ в град Стара Загора се превърна именно в такъв ден.

Поводът бе двоен и велик: 170 години от рождението на Райна Княгиня и 150 години от славното Априлско въстание. Но онова, което се случи там, надхвърли всеки повод. Беше преклонение! Беше посвещение! Беше благодарност, изречена с детски гласове, изтанцувана с малки нозе в народни носии, извезана – така, както самата Райна Княгиня е везала – с любов и родолюбив дух зеленото знаме „Свобода или смърт!“.

Един двор. Стотици сърца. Един народ.

Още от сутринта дворът на градината се изпълни с трибагреника. Балони в цветовете на националното знаме, пъстри шевици, наредени столчета – и очи, пълни с очакване. Деца, родители, педагози, гости от различни институции: Обществен посредник, РУО - Стара Загора, Община Стара Загора, директори на училища и детски градини, СНЦ "Алтернатива-55", ДИПКУ - Стара Загора, Тракийски университет, АБ Изток, всички събрани на едно място с едно общо чувство: гордост!

Тържеството започна с едно от най-обичаните стихотворения в България: „Аз съм Българче“ и от първите думи стана ясно, че това няма да бъде поредно отмятане на празнична дата. Това щеше да бъде урок! Урок по история, по идентичност, по това кои сме и откъде идваме.

И децата го знаеха. Всяко едно от тях, знаеше!

Танците разказаха историята

По сцената, наредена в двора, се изви един жив разказ за Априлската епопея. Малчуганите представиха сюжетни линии на четници, стискащи снимки на великите участници във въстанието – Георги Бенковски, Панайот Волов, Захари Стоянов – като че казваха: „Ние ги помним! Ние ги носим в сърцата си! Помнете ги и Вие!“

После ни заляха вълните на Дунав – танцьорки, чието движение пресъздаде пристигането на Ботев с кораба „Радецки“. Музиката беше съвременна, но духът – вековен.

„Пътува корабът „Радецки“ по сини дунавски вълни, но четите сега са детски и детска песничка звъни.“

Петя Йорданова

Последваха народни танци в автентични носии, бунтовнически песни с ритъм: „Шуми гората“, „Слънце изгрее“, мелодии, които те пренасят в онзи свят, в онези дни, изпълнени с жертва и надежда. И над всичко – знамето на България, развяващо се при всеки танц, при всяка песен, при всяко стихотворение.

Райна Княгиня оживя

Кулминацията на тържеството дойде с момент, пред който мнозина не успяха да задържат сълзите си.

Никол Първанова, ученичка от ПГОХ „Райна Княгиня“ град Стара Загора, излезе пред публиката облечена и превъплатена в образа на общия патрон. С глас, изпълнен с достойнство и патриотизъм, тя рецитира стихотворение, специално написано от Жасмина Даниелова, учителка по Български език и литература. Думите се носеха над двора като молитва:

Аз съм Райна Княгиня

В Панагюрище родих се. Градче красиво.

Сърцето ми от малка гореше и пламтеше живо.

Учих се с жар и воля силна за знание могъщо

и мечтаех да докосна свободата извън вкъщи.

Майка ми отричаше ми дарбата отрано,

но не се отказвах и облягах се на нейно рамо.

Сред робски окови, сред плач, сред злина

мечтаех за изгрев, за светла страна.

Учех децата с надежда, с любов,

че с вяра ще дойде победният зов.

И вест се дочу от близо и от далеч,

че въстание идва и злото настъпва със меч.

Посветих се на дело значимо и свято —

децата да уча на слово крилато.

Но дойде при мен храбър и народен глас:

„Знаме ни трябва, Райно — ще ушиеш ли за нас?“

С трепет прегърнах съдбовната вест,

за мен това дело мечтано — бе чест.

„Свобода или смърт!“ — избродирах в основи,

които да сочат нам пътища нови.

И поведе народът въстание и борба за свобода.

Балканът кипеше в гореща априлска борба.

Но духът ми остана несломим до безкрая —

За мен на земята бяха адът и рая.

Бунтът бе потушен с кръв…

Излязох сломена, но не и сразена,

с рани по плът, но с душа възродена.

Днес от небето гледам към земята

и благодаря на Бога за мисията свята!

Жасмина Даниелова

(учителка по Български език и литература)

Нямаше очи, останали сухи.

Екипът – сплотен, вдъхновен, родолюбив

Зад всеки красив момент стои труд, любов и отдаденост. А зад тях – хората, които не просто работят, професионалистите с призвание.

На чело на ДГ №34 „Райна Княгиня“ стои г-жа Любка Иванова, директор, за когото родолюбието очевидно не е само дума. Под нейното ръководство екипът от педагози е сплотен, творчески и изпълнен с онова рядко качество, което не може да се преподава – искрената обич към децата и към родината.

Децата бяха спокойни, щастливи и с усмивки на лицата. Не репетирана усмивка – жива, истинска. Защото се чувстваха горди. Защото им бе‘ казано: „Ти носиш тази история! Ти си нейното продължение!“

Тържеството беше безупречно заснето от фотографа Влади Чепандов, поканен като гост, от когото поискали „само една снимка“ и получили цели 417! Защото красотата и човещината, когато е истинска, не може да се изчерпи с един кадър.

Традицията, която живее – всяка година, по пътя към Панагюрище

Но 29 април не е единственият ден, в който тази детска градина чества своя патрон.

Има една традиция в ДГ №34, за която малко хора знаят и която говори повече от всяка декларация или официална церемония. Всяка година, без изключение, всеки завършващ випуск се отправя на поклонническо пътуване към Панагюрище, родното място на Райна Княгиня. Там, откъдето тя тръгва. Там, откъдето тръгва и историята ѝ.

Малките деца, наскоро научили да сричат, да броят и отброяват, и да танцуват в хоро, стъпват на тези улици с детски крачки, но с осъзнатостта, че ще носят нещо важно! Не просто раница! А идентичност! Принадлежност! Памет!

Това е педагогика в най-чистия й смисъл. Не само в занималнята или класната стая. Не само на сцената. А по пътищата на България, по следите на нейните герои!

Заличаването на паметта — и тези, които му се противопоставят

Това, което правят в ДГ №34 „Райна Княгиня“, не е случайно и не е изолирано. То е осъзнат избор в свят, в който историческата памет все по-целенасочено бива изтривана.

Виждаме го навсякъде напоследък: датите се отминават мълчаливо, героите се забравят или преосмислят, паметниците се събарят. Заличаването на миналото е, за съжаление, световна тенденция. И то не е случайност. Народ без корени е народ без посока! Народ без памет е народ без бъдеще!

Но докато има хора, и то учители в детски градини, които въпреки всичко избират да помнят, да предават и да вдъхновяват, тази битка не е загубена. Напротив, тя се печели. Тихо, всеки ден, с детска ръка, стискаща знаме!

Не просто празник – урок по родолюбие

Детска градина №34 „Райна Княгиня“ доказа на 29 април 2026 година нещо много важно: патриотизмът не е остаряла дума. Той живее в детските гласове, в народните носии, в стиховете, в танците, в шевиците, в очите на родителите, кланящи се заедно с децата си пред паметта на героите.

Той живее и в традицията да се ходи до Панагюрище. И в стихотворение, написано с любов от учителка. И в малко момиче, което вдяна конец в игла и везало, тъй както Райна е везала думите „Свобода или смърт“.

Докато има директори като Любка Иванова, учители като Жасмина Даниелова и деца като Никол Първанова – България има бъдеще. Докато има педагози, за които възпитанието в морал, ценностна система и уважение към миналото е не задължение, а призвание - историята ще продължава да живее!

Райно, ако гледаш отгоре – знам, сълзи се стичат от очите ти! Но знай: делото ти не е забравено! И има смисъл!

„Заплющи, ти, бунтовнико, вятър! Зашумете и вие, гори! Разкажете навред по земята за великия месец Април!“

— Веселин Ханчев

Снимки: Влади Чепандов

#СтараЗагора  #РайнаКнягиня  #АприлскоВъстание  #ДГ34  #Родолюбие  #Панагюрище