Велика неделя на страстната седмица. Великден!

Изминали са повече от две хилядолетия, в които следваме думите и примера на Иисус. Строим храмове и се кръстим усърдно - числим се към вярващите. 

Изминали са повече от две хилядолетия, в които следваме думите и примера на Иисус. Строим храмове и се кръстим усърдно - числим се към вярващите. 

Числим се, но при все всички притчи, жития и сказания - храмовете все така са средища на търговия с вещи, но не само, а повече. Повече, защото днес се търгува с души. 

А ако една вяра не лежи на съзнатост, такава вяра е всуе. Напусто е. Празна.

Хората не сме зли изначално, нито пък сме добри. 
Ние СМЕ. 
Има ни с право на избор като какви да се определим и да бъдем.
Повече от това…
На нас е дарено правото сами да определим що е зло и що е добро. Кой път да поемем и как да го следваме. 

Ако някому това се струва жестоко или обречено - нека си спомни Иисус. 
На Лазаровден той върна Лазар от мъртвите - за да покаже, че любовта твори чудеса. Чудотворец, но не се възгордя. 

В неделя - на Цветница, Той дойде при нас яхнал не вран кон, а осел. Дойде, а още в понеделник изгони търговците. 

Във вторник ни поучи, чрез притчите си. 
Нека повторим думичката:

“Поучи”

Не НАУЧИ, а поучи!
Защото… защото човек се ПОУЧАВА - извлича си пример от нещо и някого, а си НАУЧАВА онова, което му се вменява - да кажем урок. 

Разбирате ли…
Свободни сме - всеки от нас сам да реши кое и как да приеме, като какъв да се самоопредели. Защото в света всичко идва със своето отрицание. Ние решаваме кое да остане. 

Велика сряда е денят, в който се уговаря  предателството, денят, в който съзнаваме, че свободата е неотменно у нас - дори когото пропадаме. Денят на осъзнатата грешка, но и на прошката. Чрез своите притчи в дома на фарисея Симон Иисус показва, че както и да сме се определили и дори вече много сгрешили - надежда за промяна всякога има. Защото всеки светец има своето минало, а всеки престъпник - своето бъдеще. 

Велики четвъртък завършва с “Тайната Вечеря”. Там няма нищо тайно, освен онова, което сами крием от себе си. Спомнете си думите на Иисус, че не е при нас, за да СЛУЖИ, а за да ПОСЛУЖИ. 
Помните ли…
Разликата между това да НАУЧИШ и да се ПОУЧИШ. 

Иисус знае, че ще бъде предаден, но винаги, освен широко отворената врата на страха, има и друга врата. Друга посока. Любовта. Всеки избира през коя да премине, но то е преминаване, което всеки ден правим, а пътят “обратно” е все проходим и всякога е възможен. 

Разпети Петък е ден на болка и на страдание, но и ден на проверка. 
Ден, в който избираме - като бреме ли да съзнаваме кръста или като право на избор. 
Защото всеки от нас - ежедневно носи своя си кръст и ежедневно се саморазпъва на него. 

Велика събота е денят, в който Иисус слиза в ада, но не като място, а дълбоко у нас. Там, където заключени стоим в страховете си. Той не може силом да ни “извади” от там, но може да счупи оковите. А крачката извън тях е крачка, която всеки сам решава дали да направи. 

Възкресение. 
На Великден Иисус, вече свършил своята работа тук, възкръсва. Възкръсва, но не като едно ново биване в плът, а в утвръждение на любовта, която остава  непобедена и всякога напълно възможна. 
Възможна за всеки, който сам е решил да тръгне по пътя към нея. 

Велика неделя на страстната седмица. Христос Воскресе!
Во истина и в името на Любовта!

Споделете с приятелите си

Коментари

Има 0 коментара за статията

Напишете коментар

За да добавяте коментари е необходимо да се впишете в системата
ВХОД