Летище Стара Загора…

Дълга история, стратегическо разположение и кръстопът между миналото си като авиационен обект и бъдещето си като… индустриална зона. 

Да бъде или не…

Преди да стане въпрос за политика, за власт, и за пари, ето няколко думи за историята на това, което сме на път да 

…

/На мястото на многоточието - гражданите на Стара Загора можем да сложим онова, което решим или което проспим/.

Малко история:

Годината е 1930 и Царство България се насочва към все по-дейно развитие на своята авиация. Всичко това е свързано със създаване на първите български авиационни организации и клубове, които да популяризират авиацията, както с провеждане на първите аматьорски и учебни полети с малки самолети. Година, след която народът ни - вече устремен към небето, започва изграждане на летища. 

Първото изградена летище е това във Враждебна /София/, а много скоро след него, през 1937 година, се основава и летище Стара Загора. 
Първоначалният устрем за развитие на гражданска авиация е голям, но… за жалост, много скоро започва Втората Световна Война. Война, която забавя развитието на гражданската авиация, за сметка на всичко свързано с войната. 

Минават години, но така или инак, всяка една война свършва и веднага след нея, през 1950 година, летище Стара Загора започва своя възход. 

За летището са отделени около 6000 декара, изградена е и писта с първоначална дължина от 2500 метра, а то е официално открито на 05.09.1954 година. Тогава е пусната и втората в страната вътрешна линия Стара Загора – София. 
Самолетите, които извършват тези вътрешни полети са Ил-14, а по-късно и Ан-24. Чрез тях нашите дядовци са съумявали да стигнат до столицата за около 40 минути. 

Летище Стара Загора никога не съумява да обслужва външни туристически линии, но затова пък от 1974 г. започва редовно обслужване на международни товарни полети. 
Така минават години, но по един или друг начин, отново се намесва войната /или всичко свързано с нея/.

Полетите до София биват прекратени, а от 1983 год. летището става изцяло военно, като на него е базиран вертолетен полк. 
Така летището в Стара Загора се преобразява във военна база и военен учебен център. 

Отново минават години и при все, че за малък отрязък от време след 1989 година полетите до София са възстановени, то след 1991 година летището е затворено за граждански полети окончателно. 
Военната база и учебен център остават до 2000 година, когато всички хеликоптери са преместени в друга база, а не след дълго на 04.06.2007 г. е отнет лиценза за експлоатационна годност, което фактически прекратява неговата дейност. Теренът на летището остава държавна собственост, която е управлявана от Държавната консолидационна компания (ДКК). 

Така започва голямото чудене - какво да се прави?!

При управлението на Орешарски към летище Стара Загора е проявен интерес от китайски инвеститори, които пожелават да го ползват за карго полети, но те не съумяват да се справят с дебрите на българските зависимости, интереси и хаос, затова - както дошли - така си и тръгват - отказали се. 

Летище Стара Загора остава в немара и се използва като “актив”, който да обезпечи кредит към Българска банка за развитие (ББР). След погасяването на кредита - в началото на 2024 г., теренът е освободен и като не е вече залог - отваря се възможността за нови инвестиционни проекти. 

Възможностите…

Пред община Стара Загора има следните две възможности:
Да закупи имота от 2200 дка., като плати на държавата 54 милиона лева и го придобие с право да се разпорежда напълно с него (включително да го продаде);

Или

Да получи летището даром. 

Да получи даром - това звучи примамливо и наистина е, но….
Безвъзмездното прехвърляне идва с ангажименти и ограничения, които затрудняват директната продажба на терена. И не само затрудняват, а правят това почти невъзможно. 

Ето защо общинската управа в Стара Загора е взела решение теренът да бъде придобит за 54 милиона лева, а това придобиване да се случи чрез заем. 
Онова, което обуславя такова едно решение е възможността целият терен от 2200 декара да се препродаде на инвеститори, които да създадат индустриална зона. 

Доводите са, че:

Летището е загубило своя статут, а възстановяването му ще е непосилно за възможностите на града. Освен това - пистата не може да се увеличи с повече от съществуващите 2100 метра. А това означава, че големи самолети на него не могат да кацат. 

Наглед това е така, но е така ако мислим от днес и само за утре или пък най-много с хоризонт за година до две. 

Така например:

Ясно е, че пистата не може да се увеличи, защото теренът не позволява…
Но, ако не може да се увеличи над 2100 метра - то тя може да се намали на 1500 метра. По този начин летището ще може да приема самолети с полетна маса до 20 тона и размах на крилете до 24 метра. Сертифициране за такава дейност - от общо 2200 декара ще “отнеме” не повече от 1000 дка. Това е напълно възможно според г-н Иван Ламбов от Българска Въздухоплавателна Администрация.

И…

Ако общината съумее да направи това, то останалите 1200 дка. чудесно могат да се продадат и “развият” като индустриална зона. 
Индустриална зона, но вече с ЛЕТИЩЕ!

В свят, който залага все повече на малки - спомагателни летища, такова решение би било добро, но ако всичко опира до можене и до здрав разум, а /както по всичко личи/ 

Нещата не са в полето на разума, а в тъмните дебри на политиката.

Източник на изображението: money.bg