Възнесение Господне - Спасовден!

Четиридесет дни след Великден и само в четвъртък - християните отбелязваме “Спасовден”. Казват, че името на празника идва от “спасение”, защото се счита, че четиридесет дни, след като е възкръснал в неделя - Иисус се възнася в небесата. 

Но този празник, при все че в християнската си изява е твърде „възвишен“ - лежи на много древна предхристиянска основа, която е свързана с плодородието и сношенията между мъж и жена… Свързана е с очаквания за изява на биването, чрез прераждане. 

Отбелязван от Църквата като “Възнесение Господне” - Спасовден носи у себе си древния първообраз за:

Пътят на душата;
Лудостта - като връзка с Божествеността;
Телесното пречистване;
Възприемането на Природата като 
жив организъм;
Редуване на смърт и прераждане.

И наистина, според Херодот, нашите предци - т.н. “Траки”, са вярвали в безсмъртието на душата и приемали, че след смъртта - пред душата се “отваря път” - нещо, което в пълно съзвучие с християнството - приело представата за вечен живот на душата и за нейното спасение. 

Древната основа на този празник е така силна, че вече две хилядолетия християнство не могат да заместят напълно народната обредност, която имаме и в нашите дни. 
Така например - седмицата преди Спасовден е “русалска седмица”.

Облечени в бели дрехи, с венци и зеленина, младите моми и булки танцуват, лудуват, гонят зли духове, а това - като проявление на женското начало, на зачеването, на раждането и на любовта. 
На самата нощ преди Спасовден пък - правят се люлки, провеждат се събирания, надпявания и тайни срещи. 

И мъдрият ни народ казва:

“На Спасовден се отварят нивите и булките”!

Защото за предците ни - телесното сливане не е грешно, то е път към висините и към новото прераждане.

Честит Празник!

Източник на снимката: trafficnews.bg