От векове и винаги в съботата преди Цветница, нашите предци отбелязват “Лазаровден”.

Това е един чуден празник, в който се зачита настъпилото вече пробуждане при всичко в света и надеждата за бъдещо плодородие. 

Като олицетворение на плодовитостта - в основата на обреда винаги са жените, а най-вече момите сред тях. И ако по Коледа - като празник на Рождението, духа и живота - предците ни са имали коледари - мъже, то на Лазаровден - домовете се обикалят от лазарки. Това са млади момичета, на които предстои да се “замомеят”. 

С песни и танци - лазарките са обикаляли домовете, за да пожелаят богата година, здраве и голям берекет. 

В чудната приказка за любовта и доброто, която наричаме “християнство” - Лазаровден е онзи миг, в който Иисус съживява Лазар, младежът - починал от четири дни. С това чудо Иисус обзема сърцата на всички невярващи и възседнал осел - отправя се Йерусалим. 

Независимо с какво свързваме този празник - все към възраждащия се свят отправяме взор. 

Честит Празник!