Ще вдишат ли чист въздух хората от района на Брикел?
“Основан през 1962 г. ТЕЦ Брикел е замислен като топлоелектрическа централа, която да изгаря лигнитни въглища от близките до гр. Гълъбово мини, а комплексът включва също брикетна фабрика, която и до днес е сред най-големите в Югоизточна Европа”.
“Основан през 1962 г. ТЕЦ Брикел е замислен като топлоелектрическа централа, която да изгаря лигнитни въглища от близките до гр. Гълъбово мини, а комплексът включва също брикетна фабрика, която и до днес е сред най-големите в Югоизточна Европа”.
Вероятно по този начин би изглеждала “визитната картичка” на ТЕЦ Брикел за пред обществеността.
Съвсем прилично и ако четящият живее на повече от 60 км. от теца - не би имал осезателното усещане, че нещо в този ТЕЦ не е съвсем в ред.
Твърди се, че посоченото отстояние от 60 км. е достатъчно, за да станат невидими и неосезаеми черните стълбове дим и често отровната воня - носеща се от теца, но,
за жалост, не всеки от българите има щастието и привилегията да е отвъд тези шестдесет километра. А дори и тези, които не го осезават - също не са защитени, защото въздухът и отровите не “признават” административни граници.
Встрани някой, след като прочете би си помислил:
“Как пък, след повече от половин век - производство на брикети, топло и ел. енергия, изведнъж - в последните няколко години тази ТЕЦ започна да пречи”?!
За да получим отговор на този въпрос
е необходимо да се върнем в 2018 г. когато, според разследвания на медии и еко организации, в ТЕЦ Брикел “алтернативно” е започнало да се използва така нареченото гориво “RDF” (раздробени битови и индустриални отпадъци).
Твърденията, че в теца се използва такова алтернативно гориво остават недоказани до 2019 г., когато в обществената среда “изтича”споразумение, че на ТЕЦ Брикел е предоставена възможността да изгаря до 500 000 тона отпадъци годишно, а това - без каквато и да е екооценка, (ОВОС) която е необходима за всяка подобна дейност.
Хората си роптаят, но дишат и търпят, докато през 2020 г разследване на Грийнпийс установява че в централата вече са изгорени над 400 000 тона незаконно гориво - в това число отпадъци от типа описан по-горе.
Това разследване, както и постоянните сигнали на живущите в района, най-после водят до намесата на РИОСВ и се установяват системни нарушения - липса на филтри и нерегламентирано горене на биомаса и отпадъци. Проверките доказват силно амортизирани съоръжения, чести аварии и неорганизирани емисии на вредни вещества, включително гъст черен дим, който обгазява района на Гълъбово.
Очевидното накрая е документално установено, но проверките са си проверки, а тецът “не спи” и си “търси правата”
През декември 2021 г. Върховният административен съд осъди Министерството на околната среда и водите да плати на ТЕЦ „Брикел“ обезщетение от 25 млн. лева, заради отказ през 2012 г. да предостави безплатни квоти за емисии на парникови газове.
Министерството е осъдено, а отровите все така си вървят. Жителите на Гълъбово се оплакват от замърсяването на въздуха и постоянно привеждат в доказателство дворовете и колите си - вечно покрити с черен, лепкав прах.
РИОСВ – Стара Загора продължава да извършва редовни инспекции на ТЕЦ „Брикел“, като само за месец и половина през 2022 г. са извършени над 48 проверки, които водят до съставяне на 15 акта за установени административни нарушения.
Това продължава до октомври 2022 г. когато най-после съдът в Стара Загора обявява за нищожно писмото, с което на ТЕЦ „Брикел“ е позволено да изгори хиляди тонове отпадъци „експериментално“ – без оценка за въздействие върху околната среда и без разрешението да е публично.
Нещата изглеждат доведени до някакъв добър край, докато през 2024 г. Върховният административен съд (ВАС) не отменя решението на Административния съд в Стара Загора, което задължава ТЕЦ „Брикел“ да извърши ОВОС преди изгаряне на отпадъци.
Ето как става така, че всичко и всички отново сме върнати в “изходна точка”.
А как е сега?
Вижте във видеото от по-долу…
Коментари