5000 километра, шест държави – един зов.
В името на истината – до Брюксел и назад.

На 24 юни хиляди българи, с над триста автомобила, поеха дръзкото начинание да достигнат до Брюксел, Хага, Ротердам, Франкфурт, Братислава, Виена и Будапеща – не като туристи, не като лобисти, а като пратеници на народ, който отказва повече да бъде лъган.
Поход на хора, които не просто искат да протестират, а настояват на висок глас – пред целия свят – да огласят болезнената истина, че България се управлява от престъпни структури. А онези, които би трябвало да следят за европейското право, ценности и развитие – знаят за всичко, което се случва, но неотклонно мълчат.
Това бе поход на хора, доказващи, че когато истината тръгне на път – граници няма.

Хиляди българи изминаха над 5000 километра, посетиха Белгия, Холандия, Германия, Словакия, Австрия и Унгария…
И във всяка държава, на всяка граница, пред всеки парламент, на всяко кръстовище, звучеше едно и също послание:
„Не вярвайте на лъжливите статистики! Зад тях стои плен. И този плен не е само наш – той е заплаха за цяла Европа.“

Народът ни не за първи път се вдига, за да я има Европа.
В зората на VIII век, когато арабският халифат стига до портите на Константинопол и заплашва да погълне целия континент, един български владетел – княз Тервел – обърна хода на историята. Със своята конница той не само спаси Източната римска империя, но и спря настъплението на сила, която иска да заличи Европа такава, каквато я познаваме.

Тогава България спаси Европа от гибел. И ето, днес, отново България подава ръка – сега вече не с меч, а чрез истина.

Днес заплахата не идва на коне.
Тя идва с фалшиви доклади, удобни лъжи и лицемерна дипломация.
Европа е хваната за косите и влачена в дебрите на корупция, демагогия и институционален разпад – не от външни врагове, а – от по-страшното – вътрешните съучастници.

Гласът на българските граждани в Брюксел не е просто вик.
Той е предупреждение, той е призив, но и шанс.

Шанс да опазим Европа от политически измами, базирани на изкривени данни и манипулирани индикатори.
Българите подеха борбата за истината и занесоха посланието на народа ни, а това не само защото у нас положението е тревожно, а защото заплахата е за целия Европейски съюз.
Защото живеем във време разделно – време, в което човек или е в истината, или е съучастник в измама.

Когато съюзът ни лежи върху измама, това вече не е съюз с правила и закони, а декор на картонени институции.

Походът спря пред всеки парламент, говори навсякъде, където имаше кой да чуе. Той стигна до десетки протестни и съпротивителни мрежи в Европа, а на хората бяха раздадени документи, брошури, свидетелства.
Разкрити – строежи, кражби, репресии и зависимости.
А всичко това не като поредна акция на недоволство, а като опит Европа да намери доблест – и да погледне сама в огледалото.

Да се чуят българите, но и всеки доблестен европеец, всеки смел човек, като проф. Стив Ханке и други, които не се боят да кажат ясно:
Цяла Европа е поставена под заплаха.

България не е бреме.
Не е статистика.
България е глас на съвестта, който, когато заговори – историята го чува.

Походът до Брюксел и обратно не слага край. Той бележи начало.
Начало на битка за истина.
За морал.
За връщане към онази Европа, която обещаваше свобода, справедливост и човешко достойнство, а не лъжи, подмяна и удобен компромис.