Датата е 3 ноември 1976 г. Тогава в Стара Загора е открит "Домът за пълнолетни лица с физически увреждания" - най-големият в България и на Балканите, със собствено рехабилитационно отделение с над 200 места за настаняване и повече от 100 души медицински персонал. До днес той функционира безпроблемно, но след срещата на 27 август 2025 г. между обитателите и представители на Община Стара Загора, съдбата му става все по-неясна.

Причините

Причините са около 5 200 000 - толкова са средствата в лева по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), които могат да бъдат "усвоени" от община Стара Загора. Трябва да се предложи проект, който да е в унисон с националната политика в сектора – трябва и средствата да бъдат усвоени в духа на традицията за усвояване на средства за ремонти и строителство, така характерни за управляващите… Така Домът попада в полезрението на общинарите. До днес той предоставя цялостна грижа на хората с увреждания – нещо повече – осигурява социализация и там е формиран колектив от човешки същества, които живеят пълноценно дотам, че изработват мартеници, за да финансират ремонт на покрива например. Това излиза доста извън точката на фокус от страна на общината – те са мнооого по-рационални.

Какво предлага Домът днес

• Медицински, рехабилитационни и битови услуги
• Социализация, организация на свободното време, трудотерапия и терапевтични занимания, занимания в обществена полза
• Квалифициран персонал от 110-114 души - лекари, медицински сестри, рехабилитатори, психолог, социални работници и санитари
• Отлични условия - двойни стаи със собствен санитарен възел и баня, висок стандарт на обслужване

Очевидно е - нищо не може да се "подобри". Но управленският ни гений, когато съзнае, че нищо не може да се направи по-добре, винаги може д го развали в името на усвояването на пари.

"Идеята за развитие“

Идеята е формулирана неясно от страна на общинарите – на страницата на Общината няма информация, нито подробности. От срещата на 27 август стана ясно, че вече готов проект, с който обитателите „били запознати“. Странното е, че те не искат да знаят нито за проекта, нито за „идеята“ да се развали нещо, което работи добре, за да се усвоят едни пари. Общината предлага на обитателите да им се вземе най-важната за тях част от рехабилитационното отделение със следните аргументи:

• Да се изгради "Дневен център за хора с увреждания" - с твърдението, че ще се подобри средата и качеството на живот
• Обитателите  щели да получат повече пространство (!) и запазване на обслужването

Идеите стават още по-смели: на страницата на Общината се споменават още два центъра за настаняване на хора с психични разстройства и дори семеен център за хора с физически увреждания – още проекти за усвояване на парите по ПВУ и осъществяване на секторната политика

Къде ще се настанят тези "центрове" не е ясно, но ясно е, че от настоящите ползватели ще се ОТНЕМЕ рехабилитационният център. Уверението е, че цялата апаратура и дейност ще се запази, но преместена на друго място в Дома. Само, че рехабилитационният център е от времето на соца и дори в момента не смогва да поеме всички нужди на обитателите.

Протестът, който се надига. Гневът, който клокочи.

Протест като същинска изява все още няма, но за всеки непредубеден е ясно изобилието от липса на доверие. Обитателите са пределно наясно, че сградата и теренът са апетитни - голям комплекс на чудесно място, в близост до града. И едни милиони зад ъгъла.

Домът е в списъка за затваряне до 2027 г. по програма „развитие на човешките ресурси“, по която отново има за усвояване около 2 млн лв. Хората са притеснени, че идва мигът, когато ще "им вземат дома". И не просто заради мястото - за тях той е повече от място за пребиваване. Той е тяхната сигурност, тяхната общност... Той е тяхното всичко в света!

Твърденията и заплахите

Твърденията на общината са, че ако се договорят с обитателите Домът да бъде "преобразен" (като им се отнеме и замени рехабилитационната зала), то той ще остане и няма да бъде закрит. От общината гарантират, че никой няма да бъде изведен от Дома против неговото желание. Само че тук става въпрос за промяна в стандарта и качеството на живот. Това общинарите НЕ ГАРАНТИРАТ! Така , че заплахата, макар и прикрита, прозира и хората я усещат с кожата си. Те просто нямат доверие. Основания за това – колкото искаш.

На срещата хората от Дома зададоха множество въпроси , които останаха без отговор:

• Откъде и какъв ще бъде подходът към новия "Дневен център"?
• Колко от невинно споменатите "прилежащи части" към залата ще бъдат отнети?
• Как ще се съвместяват нуждите на обитателите и новите клиенти?

На тези въпроси на обитателите, както и на опасенията им домът да бъде закрит в обозримо бъдеще отговор няма. Отговорите се носят във въздуха, доверието го няма. А го няма поради известни до болка причини.

Пет милиона двеста и четири хиляди причини.

Причини, които стават ясни, когато изгледате видеото от срещата.

Домът в Стара Загора е символ на грижата към най-уязвимите. Има отговорности, свързани с разходи, от които Държавата просто не може да отхвърли. Това е грижата за най-уязвимите. Тя не може да бъде предмет на разговор за пари. Точка.

Линк към видеото: 
https://fb.watch/BL7bg0TBPf/