С референдум няма да стане. Време ли е да се вдига юмрук?

На 13 май 2025 г. председателят на Народното събрание Наталия Киселова отхвърли предложението на президента Румен Радев за провеждане на национален референдум - относно въвеждането на еврото в България през 2026 г. 

Киселова аргументира решението си с това, че предложението нарушава няколко разпоредби на българската конституция, договорите на Европейския съюз и предишни решения на Конституционния съд, който вече е отхвърлил подобно искане за референдум. Тя обоснова отхвърлянето с предишни становища на Конституционния съд, който е постановил, че провеждането на референдум относно въвеждането на еврото е недопустим, тъй като България вече е поела ангажимент за приемане на единната европейска валута, чрез ратифицирането на присъединителния договор към ЕС.  

Така съобщен - отказът на Киселова изглежда принципен защото:

България вече се е съгласила да въведе еврото при влизането си в ЕС, а това е правно обвързващо; Конституционният съд на България вече се е произнасял по подобно искане и го е отхвърлил;
Провеждането на референдум по въпрос, който е извън суверенното решение, (след като вече е договорено на европейско ниво) се счита за противоконституционно.

И доводи като:

Темата за въвеждането на еврото засяга всеки гражданин – от икономиката до ежедневните разходи;
Референдумът е форма на пряка демокрация – народът се произнася по важен въпрос;
При съмнения и разделение в обществото, допитване до гражданите би могло да даде легитимност на взетото решение.

Такива доводи не могат да бъдат взети предвид. А казано с езика на улицата на народа се казва:

“Кьорав карти не играе”

Разбира се, така наречените ни “народни представители” ще го кажат по друг начин, който би звучал примерно така:

Решението на Киселова се базира на юридическа и институционална логика и е съобразено с правото и предишни съдебни тълкувания. Желанието на хората има своята логика, но за да бъде референдумът допустим, трябва да е съвместим с поетите международни ангажименти и с конституционния ред. 

С други думи отново, но с други думи ще се обясни:

“Късно е либе за китка”

Всичко от по-горе е несъмнено така, но до мига, когато ясно си дадем сметка, че въпросът, по който се иска провеждане на референдум гласи:

„Подкрепяте ли въвеждането на еврото в България от 1 януари 2026 г.?“

А не е:

„Подкрепяте ли приемането на еврото въобще?“ 

Изведнъж цялата правна и институционална рамка се усложнява, а аргументът за демократична легитимност вече е незаобиколим.

И ето точно какво се променя:

1. Конституционно измерение:

Договорът за присъединяване към ЕС ангажира България да въведе еврото, но не поставя краен срок. Следователно, референдум за времето/момента на приемането (2026 г.) не нарушава директно ангажимента – той само го поставя в различен времеви контекст.

2. Политическо измерение:

Обществено допитване дали „2026“ е „твърде рано“ би могло да информира изпълнителната и законодателната власт какви притеснения има обществото. Това не е отказ от ангажимент, а призив за темпо, условия и по-голяма прозрачност на процеса.

Тук някой би възразил:

“Това е въпрос на правна тълкувателност. Конституционният съд е вероятно да тълкува, че отлагане по „народна воля“ би било в конфликт с поетите ангажименти, ако няма техническа обосновка”.

Но сам по себе си въпросът за срока не е идентичен с отказа.

Референдумът е легитимен израз на обществено мнение относно темпото на интеграция. Само референдум може да даде политическа легитимност на процеса ѝ, ако отговорът е „ДА“. 
Или да даде сигнал на управляващите, че са необходими повече обяснения, дебати и компенсационни механизми, ако отговорът е „НЕ“.

И съвсем в края - добре би било да си спомним знаменитата фраза на 
Георгиус Папандреу - младши:

“Ако имахме съгласие - нямаше да се налага да ходим на референдум”

Не го ли направим - това ще е още една крачка по-близо до Европа, но по-далеч от демократичността.