Ватиканът никога не е одобрявал дейността на Кирил и Методий, а веднага след смъртта на Кирил през 869 г. това неодобрение прераства в  яростна борба. Борба срещу делото на двамата братя, защото по своето същество то цели да наложи писмеността и езикът ни като “канонични”. 

Няколко години след Кирил в пламъците на тази борба загива и брат му Методий. Случва си през 885 г., след като не се “вразумява” от поста, който е получил от папата  - архиепископ на Велика Моравия. 

Веднага след смъртта на Методий, учениците на двамата братя са подложени на терор, биват продавани в робство и прогонени от Велика Моравия, а единственото място където могат да продължат делото си остава България.

Съвсем накратко - това е историята на тяхното дело и кончина. Разбира се, това не е могло да бъде укрито, но стореното от тях се разглежда вън от средата и същността си. 

Така например - подчертава се техния (на двамата братя) гръцки произход, като бегло се споменава, че има податки как те са “славяни” по произход, защото майка им Мария била такава. 

Българските им имена Църхо и Страхота не се споменават изобщо, а доказателствата, че преди да приемат църковните си имена, са носили именно тези - се пренебрегва. 
И възникват въпроси:

Ако са гърци... каква е тази тяхна неистова любов към т.н. “славяни”?!
/били човеколюбиви/

Откъде те знаят изобщо “славянски” език?
/научили го на пазара в Солун/

Защо им е да му създават писменост на този език?
/човеколюбието от по-горе/

Но защо да е чак канонична?!
/нали вече казахме - от едната им чиста любов/

Разбирате колко странно човеколюбиви са били те... До степен такава, че да научат езика тъй добре, та да му напишат и писменост, а после да спорят с папата как тази писменост трябва да се приравни с латинската, еврейска и гръцка...

Това са небивалици, разбира се, но тези небивалици се повтарят и днес, а нашите делегации не спират да ходят и да се 
кланят на онова място, откъдето е дошла повелята - братята да ги няма, а учениците им да бъдат избити. 

Изобщо...

В годините ни бе позволено да учим и мразим единствено “византийците”
Те са ни крали, (така е наистина) но освен тях - нито руси, нито французи, германци, а нежели англичани - в нашето народностно обругаване не трябва да имат пръст и вина…

Единствено “византийците”, но то е било тъй, защото просто е тъй. Инак са култура голяма, а всичко тук - открито или още стаено - намерим ли го - поставяме му наставката “ис”, “ос”, “ус”, “он” и тутакси то се превръща гръцко.

Ако не вярвате - идете в Уикито... там черно на бяло ще видите, че дори нашата - Българска писменост, създадена от Климент в Преслав - има я, защото е “основана на гръцка графична система”. 
/А обстоятелството, че Линеар А, а в голяма степен и Линеар Б - се разчитат през българския език се премълчава. Премълчава се, защото не било още съвсем напълно прието от всички академични среди/.

Повече от хилядолетие вече - в тъма сме и робуваме на големи заблуди. Така е, защото едни сили от сенките - в сговор се стремят да обсебят всичко значимо.
А няма по-значимо от словото. Защото в мисъл и с мисъл сме, но първа изява на мисълта всякога е било словото. 

Словото, членоразделната реч е израз на божествеността, а онова, което ни прави човеци е способът това слово да бъде записано. Малко народи в света имат свой начин да проявят словото си чрез букви. Нашите деди са съумели да сторят това, но сторили са и повече...
Предали са това знание на много други народи, за да може днес стотици милиони да съзнават и предават своите мисли чрез тях. 

С това ходене при папите - крайно време е да престанем. Не е било нещо добро за нас да дойде от там. 
Единствено наш дълг е да опазим, съхраним и пренесем духовното си наследство през вековете. 

Няма по-истински и свещен ден от този на буквите. 
Честит Празник!